Вятърът

Вятърът почна тънко да бръсне

облаците, в полумрака,

но не успя да ги разпръсне

и заедно с тях се разплака.

Зашумоля по цветенца и листи,

и смесил се с дъжд и градушка,

набързо успя света да пречисти,

като за миг го ошушка.

Тръгнаха вадички да напоят

корените на земята

и по тревичките да разцъфтят

усмивките на децата.

Вятърът, заедно с краткия дъжд,

с дъх на озон ме обгърна.

И се оказах в ръцете на мъж,

довян отнякъде. Ти се завърна!