Вятърът нощес довя познат аромат,
отпратил спомени така далеко -
от вихъра забрулени на някой хълм,
прелитат над унили слънчогледи.
Той сякаш в миг завърна ме отново
там,където чувствата се зародиха
след един неволен челен сблъсък
и последвалия го виновен поглед.
И това ухание болезнено натрапва
късчета от миналото ми загърбени -
в очакване затвори ти очи, а аз
в ръцете си държах един парфюм.