Вятърът се бе загубил...

2.08.2008 г., 12:43 ч.

Поезия

865 0 2

... Закъсня с минута, две...

- Виж! Не бе вината само моя...

Вятърът се бе загубил.

Намерих го да си играе

с коси на потоци влюбени.

Дъждът пък плачеше, под рехава елхица,

от раздялата със слънце.

Облаците, скупчени в едно,

решаваха въпроси за водачество!

Гръмотевиците, вплели шпаги

помагаха на моята посестрима -

градушка спяща уморено

под стряхата на селска къща.

Безмълвно през ключалката избяга бурята.

Разкъса уморени дрехи на дъждовни капки.

Дъгата простря на телта пъстър килим.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.