ВЪЛЧИ СТРАСТИ
Отново недоизречена
и някак предречена
изчезна ти в тъмата лепкава
на здрача.
Вълчи вой надаваш диво,
очи зелени трескаво горят.
Два въглена неугасени
тихо в мрака пак искрят.
Хищникът у теб напира и зове
да разкъсаш моето сърце.
И кръвта във вените напира,
стръвно зъби впиваш там.
Знам, виновен съм си сам.
Рикардо Дакар 05/01/20012 Виена
© Рикардо-Дакар Всички права запазени