20.06.2008 г., 19:27 ч.
Вълчицата
746
0
1
Там, в дълбините на Балкана,
що слънцето едва блестеше.
Спотайваше се дива и необуздана,
гората дом за нея беше.
Там, що човешки крак не беше стъпвал,
живееше една душа.
Там, дето бързо мрак настъпва,
вой се чуваше в нощта.
В хралупа мъничка живееше
таз неземна красота,
а звуците и - сякаш пееше,
потънала в дън земя.
И там блестяха и очите,
красиви като блясък от луна.
Забравила и болката, и сълзите,
ловецът беше в пустошта.
На лов си учеше децата,
отгледани в мъка и страдание.
Храната даваше им в устата
и погледът и беше в очарование.
що слънцето едва блестеше.
Спотайваше се дива и необуздана,
гората дом за нея беше.
Там, що човешки крак не беше стъпвал,
живееше една душа.
Там, дето бързо мрак настъпва,
вой се чуваше в нощта.
В хралупа мъничка живееше
таз неземна красота,
а звуците и - сякаш пееше,
потънала в дън земя.
И там блестяха и очите,
красиви като блясък от луна.
Забравила и болката, и сълзите,
ловецът беше в пустошта.
На лов си учеше децата,
отгледани в мъка и страдание.
Храната даваше им в устата
и погледът и беше в очарование.
© Стефан Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
поздрави