Там, в далечната гора,
точно зад една скала,
е училището горско,
скрито от очите хорски.
Всеки ден, без много шум,
трупат знания и ум
във уроци и игри
животинките добри.
После чу се новина
във спокойната гора -
днес учителят засмян
води Вълчо–хулиган,
че ще учи отсега
той на Бухала в класа.
И беда подир беда
струпаха се начаса.
Вълчо себе си не вижда,
само другите обижда.
Бързо мъничкия Мечо
той нарече Мечо-Клечо.
Веселата ни Лисанка
се превърна в Дебеланка.
На внимателния Ежко
лепна тоя прякор - Смешко,
че със късите крачета
смешно по пътечка крета.
Трети ден повтаря пак -
Зайко Байко е глупак.
И не вижда тоз Вълчан,
че сам той е Мързелан.
Много прякори откри,
само двойки нареди.
Хем приятели си няма,
хем във втори клас остана!
© Мария Всички права запазени