Не обичам жежкото слънце, 
не обичам хапливият студ 
Не обичам дъжда през ноември...
...даже птиците бягат на юг. 

/Но обичам, обичам, обичам /

Не обичам, когато ме пипаш
с безразчни, студени пръсти'.
Ти знаеш кое е детето
в мене, което мълчи. 

Не обичам, когато ме дебнеш
с гладни, вълчи очи
Сякаш шепнат ми

"Тичай.
Аз вия към чужди луни"

/Но обичам,  обичам,  обичам /

Не обичам пролетно време. 
Не обичам студени мъже. 
Не обичам поли на райета 
и прочие, прочие, прочие... 

Не обичам, когато прекъсваш 
мълчанието с тягостни думи. 
Не обичам, когато запълваш и междуредията с други .

Но обичам, обичам, обичам 
очите ти бурни и вълчи,
и думите навъпреки мене, и времето  лошо с тебе...
даже и тях не отричам. 

А луните ти летни и грешни, 
съпричастно над мене надничат ...
И въпреки всичко у тебе, което така ненавиждам,
аз споря горещо с небето,
за всичко, без което не мога да дишам. 

Н. П. 
08.06.2019