Вълкът голям е, дебне близо,
не те оставя да излизаш,
да спретнеш парти, да си весел,
да заподскачаш в луда песен.
Вълкът е бърз и дебне остро,
не иска да си мил и пъстър.
Желае да захапе всичко,
да скърши мислите ти - птички.
Вълкът е слаб, а ти си силен.
Вълкът те дебне, но безсилен
стои и чака да се свреш
в хралупата си и да спреш
да мислиш за слънцата живи,
за мъжките игри щастливи,
за посевите и цветята,
за майките и за децата,
за боговете и смъртта,
желае той да си в греха,
да те нападне в сянката ти сива
и да забравиш, че си жива
душа прекрасна и красива,
и нежно можеш да получиш
каквото искаш да се случи
в живота пъстър и щастлив -
това гневи вълчака сив.
© Нико Ников Всички права запазени