18.08.2018 г., 8:48 ч.

Вълната 

  Поезия
380 1 3
Прегърнах вълната и тя ме понесе
далече, далече, далече
от тежката сива и битова плесен,
от кротката гаснеща вечер.
Рисуваше сенки по морското дъно
вълната със четка пенлива.
Пак фарът премигна с окото безсънно.
Луната усмихна се жива.
Вълната препусна, а аз я пришпорих.
Гърбът й бе синя надежда.
Морето сърцето си светло отвори.
Медузи припламваха нежно. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Предложения
: ??:??