Вълнувам се… Сърцето проговаря
и ме носи в небесни широти –
царски порти то за теб отваря
с любовни думи, тихо що шепти,
разказвайки за озарение
на две души, сплетени с дъгата:
тя е път лазурен, без съмнение,
в хармонията ми с жената.
Не е тя просто вечер благосклонна,
която към случайност се нагажда
и вместо в любовта изконна,
създава този навик – да угажда, ...