В моменти тежки и проточени
от тягостно и дълго боледуване,
отвън изглеждам на заточеник,
отказал се да чака излекуване.
И нищо, че горчи ми още хляба
и немощта ми дърпа ме надолу,
на Словото Ти чудно се облягам
и с вяра на дете към Теб, се моля.
В сърцето ми покълва чиста песен,
посланието Твое все по-ясно чувам.
Тревогите превърнали ме в плесен,
отиват си, Ти каниш ме да попътувам.
Със Теб, сърцето ми се разширява,
всред множество сърцесъкрушени.
Ти даде ми живот, за да дарява,
течащ в клоните довчера изсушени.
В моменти тежки и проточени
от тягостно и дълго боледуване,
не гледам повече като заточеник,
участвам във вълнуващо пътуване.
© Мария Всички права запазени