Нощта теменужена бавно се спуска,
покрива във синьо всичко над нас!
Луната постеля от облак напуска,
да грее над всички в този късен час!
Лицето ù кръгло с почуда разглежда
от бяг уморените морски вълни,
които поклащат се тихо с надежда,
че пак ще се втурнат в луди игри!
Лъчите си праща и нас да огрее,
да види в очите ни що се таи!
Радост ли свети, усмивка ли грее,
искрят ли изпълнени с много мечти?
Вълшебната нощ омагьосва ни всички,
луната ни пръска с любовни лъчи!
И лудост ли е или просто самички
открихме се ние със сълзи в очи!
Ръцете сами се протегнаха нямо,
погалиха с нежност любимо лице!
Обич с взаимност търсеха само,
че стига му туй на любящо сърце!
© Евгения Георгиева Всички права запазени