Аз когато бях дете на три
палувах и мислех за игри.
А всяка вечер баба ми
вълшебни приказки реди!
За феички и принцеси,
за замък с плътни завеси,
за орисници добри,
магьосници много зли...
С вълшебна пръчка всички
правеха и добро и злинички.
Оттогава силно замечтах
такава пръчка да имам аз.
Да сбъдвам смело мечти,
да наказвам които са зли.
Да превърна в тиквички
дребнавите душички.
И като станах аз вече на пет
намерих в един бабин бюфет
пръчка, тънка и здрава,
даже много корава.
Веднага с радост реших,
че вълшебството открих.
Какво да правя сега?
Трябва да я проверя!
С вълшебната пръчка,
без да вдигам глъчка
ударих по своята глава,
ама така ме заболя,
че не разбрах в принцеса сега
не се ли превърнах на мига?
Добре, че баба ми ме спря
и целуна лудата ми глава.
Че намерила точилка бях
вълшебна, за чудо и за смях!
Така от малка вече знам,
да потушавам този плам.
Понякога от вълшебства боли,
да не го забравяш това и ти!
По-добре с труд и старание
да постигаме всяко желание.
На вълшебни пръчки не разчитам,
но трябваше тогава да опитам!
Сега вече твърдо знам:
вълшебство е всеки сам!
Животът ни е добра магия,
която ние трябва да открием
и да правим много добрини,
така винаги ще ни върви.
© Людмила Данова Всички права запазени