Погледна във очите
и ме озари...
Вълшебнице красива
със слънчеви лъчи в коси.
Ти идваше в нощта
с воала на мъглата
и тръгваше си сутринта
със наметало златно от зората.
Не си отивай,стой със мен,
Вълшебнице,богиньо моя!
Ти спри се,остани!
За да посрещнем заедно лъчите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация