Обувчици бягат из гората,
търсят си някъде дом.
Прекосяват набързо реката,
вика ги музикалния тон.
Чуват го, но от далече,
трябва бързо да вървят,
че танцува им се вече,
искат на нечии крачета да се спрат.
Луната пътя им огрява,
а звездите блещукат в нощта.
Щуреца мелодия напява
на фон на тази тишина.
И ето че стигнаха навреме,
крачетата боси за тях ехтят.
Момиченце в ръчичка трябва да ги вземе,
до нея да могат да поспрат.
Веднага ги обу и полетя,
високо над всички в залата голяма.
И сбъдна си тя една мечта
красиво да танцува като мама.
© Янита Всички права запазени