valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
15.10.2010 г., 23:49 ч.

Вълшебно споделено 

  Поезия » Любовна
966 1 9

 Нощта съблече черния костюм
и светла дреха утрото облече.
На изгрева златистият парфюм
разсейваше съня от тази вечер.

Приказката почваше сега.
Вятърът засвири романтично,
а танцът на зелените листа
внушаваше и вяра, и обичане...

Денят като молитва бе красив.
Огрян от слънце, светеше усмихнат.
Той сякаш бе един любовен стих,
от който и мечтите ни притихват.

И тръгна бавно някъде напред,
а слънцето го следваше смирено.
Ухаеше от него на късмет
и на любов, вълшебно споделена.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Приказно казано и аз да допълня - и на теб да ти "ухае на късмет" от тук нататък!
  • Едно чудесно стихо. С отпадне на втората строфа ще стане превъзходно!
  • Хареса ми ,браво!
  • Прекрасен стих! Само така! Лъха спокойствие и красота - слава на Бога, че нещата не са никога нито черни, нито бели.
  • Прекрасна и топла картина... Поздрави за хубавия стих!
  • Ех,прииска ми се да тръггна и аз след този молитвен ден,па макъри и да знам, къде ще ме отведе!Всъщност дали пък в залезите не се крие истинската,невидима за окото красота, щом и денят се е запътил към него?Благодаря за този стих!Разчувства ме!
  • Красив стих!
  • Много красив стих!!!
    http://www.youtube.com/watch?v=hsCdlX-5UjE&feature=related
  • Красива въздишка)))
Предложения
: ??:??