Трептиш - нюанс от светлото мълчание,
изпълваш клетките ми с шеметно трептене.
Проникваш през огромно разстояние -
най-тънък лъч вълшебно вдъхновение...
И мисълта към теб неспирно се насочва
по някаква невидима спирала.
Богинята на любовта чрез знак посочва
спасителния пристан, твое тяло.
Приемам те - съдбовен дар в живота,
брюнетно-русо влюбено момиче.
Дори да си последната Голгота
с цвета на първо никнещо кокиче. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация