Разтапя погледът ти страстен,
ръцете ти - същинска лава.
Изваяна от твойте ласки,
по-млада и красива ставам.
В прегръдката ми се пречистваш,
от извора ми пиеш с шепи.
Пленен от моя свят разлистен,
по-истински и влюбен - светиш.
В едно душите ни се сливат
и шепнат устните ни нещо...
Когато любовта е жива,
мигът изпълва се с вълшебство.
© Вилдан Сефер Всички права запазени