Вълшебство

Очи притворя ли и всичко се повтаря

като във приказно-вълшебен филм,

случайна среща, погледи през рамо

и после във мълчание вървим.

И може би от този миг нататък

започна пътят ни един към друг -

разбрахме го и двамата, макар че

не промълвихме с тебе нито звук.

Бе хладна вечер - спомняш си нали?

Ти сгушена лежеше в моя скут,

ръката ми косата ти погали -

и трепна ти, но знам не бе от студ.

Аз още помня топлите ти устни,

целувките дарени в полумрака,

изгарящата нежност на ръцете,

телата ни, които се зовяха...

И трепета от нашта първа близост,

и ласките, с които ме опи,

и чувството моментно на уплаха,

прокраднало се в твоите очи.

И оня ураган от диви страсти,

роден от забранената любов,

и трепета от нощите прекрасни,

събудили във нас копнежа нов -

Копнеж да се раздаваш без остатък,

за радост на любимия човек,

и всеки миг - дори да бъде кратък,

да изживяваш като че е век.