Вървя сама... Витрините блещукат.
Коледно нагиздени. До пренасита.
Кукла непрегърната моли да я купят.
А хората - забързани като таксита.
Витаят мислите ми. Искам да съм фея.
Свистят в душата побеснели гласове.
Но вятър няма - сякаш време за гнездене.
А някъде там свило се е ничие дете.
То своята звездица сънува през деня.
От раждането си орисано със зима.
И е самотна птица - с отрязани крила.
А неговата Коледа излита през комина.
В очите приютило пресипнала надежда.
(А в Дома отново грейнала е суетата.)
За цветно лакомство, с нетърпелива жажда,
то чучнало е любопитно край елхата.
Но е пораснало. И гледа мъдро - като дете.
Ръце протяга към онази лъскава измама.
Вълшебството, което сме дарили (от сърце),
дали ще оживее? Ще се появи ли Мама?
***
Ех, Коледа е! Трябваше да ви засмея.
Да драсна два-три реда весели неща.
А аз вървя без цел. Преструвам се на фея.
И моля се… Да ви се случват чудеса!
13.11.2010
Julie
© Юлия Димитрова Всички права запазени
благодаря, Вълшебнице!