Искахте ме паднал
ето ме...
искахте ме смирен, отчаян..
ето ме...
искахте ме беден
и безпомощен...
ето ме...
искахте душата ми...
подарявам я...
искахте цървулите на босият
от сърце ви ги дарявам
давам и ризките си овехтели
обаче пазя чифт обувки в гардероба
лачени са... малко остарели...
но отдолу под земята кой ли ще ви гледа...
© Христо Манчев Всички права запазени