4.01.2009 г., 11:36 ч.

Вън вали 

  Поезия » Любовна
2138 0 18
 

 

Вън вали 

 

Вън вали.

Цяла нощ.

Все вали.

И е тъжно.

И скучно.

И пусто.

Всяка

капка

е сън.

Всяка

капка

е вик.

По едно неродило се чувство.

 

Вън вали. Под прозореца си

виждам капките как се разбиват.

Чувам техния плач,

той все още е жив

и в очите ми още се крие...

 

Исках

малко

поне.

Исках

само за миг,

ей така -

със ръце

да помогна.

Но след всичко видях,

че в дланта ми тежи

шепа чиста вода.

Като спомен.

 

И

след всичко това,

просто сведох глава,

прежадняло от шепите пих...

Ти

не беше при мен,

но защо -

не разбрах.

Теб

те нямаше с мен.

Вън вали.

© Александър Калчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??