Ето, днес аз бях със него –
мъж прекрасен, нежен, мил.
Галих мъжкото му его –
устните ми бе изпил.
Гледах го до болка страстно,
той ми шепнеше неща,
от които исках властно
нощи с него да греша.
Но стърпях се, беше още рано,
казах му – не мислеше така,
чакаше леглото в тях постлано
и не чуваше ми той гласа.
Шепнех му, че време има,
че не съм мираж лъжовен,
че съм тук и лете, зиме,
че за него съм в света огромен.
Тъжно е, но мойте думи
той не чуваше дори за миг
и кривеше се, като че куршуми
искаха да го разбият с вик.
Тъжно е – морал ненужен.
Всички искат се на екс.
Бил за мене незаслужен.
Всичко ли е само секс?!
© Яна Всички права запазени
Той е път към абсолютната свобода, събрана в един миг.
Сексът е ключ за любов, но не винаги отваря ключалката на душата...
Хубав стих- смислен и питащ!
Поздрави!