Един въпрос и днеска ме измъчва,
натрапчиво се в мозъка ми впива,
и лоши еманации излъчва,
и все ме жили той, като коприва.
Защо човекът е така жесток,
нима туй е заложено в маята?!
Нима е само Дяволски отрок?
Защо лъжата е за него свята!?
Като нищожество ли е създаден
и все такъв ли той ще си остане?
От лош калъп ли той е бил изваден,
та за труда си просто да се хване?!
Нима това е някаква психоза
или е смъртният му егоизъм,
изтъкван вечно като пошла поза,
и мисля даже, като фанатизъм!?
Той измишльотини велики има
и свои митове за себе си създава,
не дава никому, а само взема
и ýмре всички той да управлява!
30.12.1977 г.
София
© Христо Славов Всички права запазени