Въпрос на риск е.
Мога ли да те прегърна?
Ръцете ми не смеят да попитат,
единствено копнеят да са пълни.
Да прочетат с върха на пръстите -
дали и ти очаквал си ме дълго,
дали и твоите ръце ме виждат,
и като очи са в тъмното,
с които следваш ме... щом тръгна,
дали от спомена ще се завърна...
Въпрос на риск е.
Може ли да те прегърна?
© Надежда Тошкова Всички права запазени