Мога ли,

да преодолея злобата човешка?

Мога ли,

да преодолея лошотата?

Мога ли,

не-истините, да преглъщам

и да мълча - да не избухвам?

Мога ли,

когато виждам, че глупаци

живота ни кат първобитни, диви, тъпчат -

глава небрежно да обръщам

да претендирам, че не ме засяга?

Възможно ли е,

светът ни толкоз да пропада...

че да ти се прииска,

сам риза усмирителна, да облечеш,

и да се закопчаеш!

Сам да напуснеш обществото!

Душата си, далеч от тази гавра

да заключиш!

Вратите сам, на самотата

да отключиш!

В отшелник, сам да се превърнеш!

Потресен, отвратен ...

от обществото във което си роден!

Възможно ли е...

като човеци,

толкова да паднем,

че всъщност...

вече... да не сме човеци???

Valentina N.V. Mitova

05/02/2022