Въпроси
Кажи ми колко ли тежи вината
или пък онзи първороден грях,
за който плащаш и до днес цената,
сервирана с Божествения гняв…
Кажи ми нужно ли ти е пространство,
за да побираш думите на друг
или поднесеното с чар коварство,
вървящо и с приятелски юмрук.
Къде прибираш вярата, когато
неверникът у теб надигне глас
и висва над главата ти торнадо,
което обещава втори шанс…
От трудната любов с какво си тръгваш,
оставил зад гърба безумна страст,
защото бездните и кост прекършват,
а светлината в теб е за контраст…
че малка смърт са всичките раздели
след тях багажът е един и същ –
горчиви думи…спомен за адреси
и нож в гърба… но ти изправяш ръст
… защото всяка буря възпитава
до вяра, искреност… и „Аз“-а клет,
и в крайна сметка винаги остава
надежда в куфар… и един човек.
Жени Иванова,
стихотворението е част от проекта "В окото на бурята"
© Jasmin Всички права запазени
Свързани произведения
надежда в куфар… и един човек.
Жени Иванова
Надеждата си в куфара напукан
е скътал и е тръгнал. Накъде? ...
Коментари
-
Мина, благодаря ти, по някакви причини не съм видяла коментара ти. Моля те, извини ме. Радвам се, че си била тук! Оценявам думите ти!
-
Много хубав стих,Жени! Въпроси от живота, които надвисват, като меч над главите ни и никога не можем да си ги отговорим. Прегръщам те!
-
Ники, благодаря ти, че спря при мен с коментар! Зарадва ме!
-
Разкош, Жени!
Аплодисменти и от мен! -
Стойчо, в моето стихотворение омразата е скрита под пластове емоция, но доколкото любов и омраза са две еднакво силни чувства, но с обратен знак, то тя, въпросната, присъства осезаемо без да съм ѝ дала думата. Независимо с какво е свързана, идеал или чисто човешката любов към друг... Нещастен е онзи човек, който изпитва омраза, си мисля аз... и понеже спомена Софокъл... той казва, че лошият можеш да опознаеш за един ден, но добрият... за добрият може да не стигне и един живот (неточен цитат, но става ясно, нали)
Благодаря ти, че спря при мен, Сойчо!
Танче, винаги се радва, когато намеря коментар от теб, да си знаеш!
Наде, зарадва ме с твоя стих и се радвам, че моите думи са причина! -
... "Надежда в куфар... и един човек"!
-
Браво, Жени!!!
Чудесен стих!!!
Мъдро, силно!!! -
Темата за човека и неговите чувства към човека е наша природна даденост."Любов и омраза" е заглавие от Фридрих Шилер,но това е основен лайтмотив в живота на индивида.
Омразата руши, докато Любовта има съзидателен ефект.
Но в противовес на взаимно изключване се допълват и това "обогатява" сюжета на всяко поведение заключено между дилемата "Любов-Омраза.
В името на любовта човек може да "мрази"(Ботев) в името на някакъв идеал,който да опоетизира(Свобода,Родина,майка и пр.),но пък примери от "Шехерезада" до "Ромео и Жулиета",за да не се връщам към трагедиите на Софокъл,Еврипид и Есхил.
Жени,написаното от теб ме вдъхнови, ето защо темата е безкрайна благодат за "любовен трактат".
Сърдечни поздрави!🙏 -
Благодаря ти, Скитнице, за мен е радост твоето присъствие.
Благодаря и на всички, добавили в Любими. За мен е чест. -
Поздрав, Жени и аз те аплодирам! Финалът е страхотен!
"и в крайна сметка винаги остава
надежда в куфар… и един човек." -
Благодаря ти, Георги. Писали сме едновременно : )
-
Аплодисменти.
Поздравявам те. -
Мари, благодаря ти, че спря и при мен, наистина отдавна не сме се "виждали".
Петя, благодаря ти, всеки автор има нужда от добра дума... по-точно, всеки човек, независимо дали е автор или не. -
Скоро не бях те навестявала и днес отново напълни душата ми с философска поезия! Благодаря ти, Жени!🌹
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
