vanila_n (Виолета)
51 1272
10.07.2007 г., 10:59 ч.

Въпрoси 

  Поезия » Любовна
667 0 2

Въпроси

14.08.1998



Защо ли съм аз тъй нещастна

и лицето ми усмивка не краси?

На спомените съм подвластна,

а в очите ми блестят сълзи.

 

Защо не мога просто да забравя,

че била съм някога в обятията ти.

Невъзможно е в сълзи да удавя

мъката по изминалите дни.

 

Защо не искам с никой да те заменя

и друг аз да обикна - не, не мога?

Неспособна сякаш да ти изменя,

дори когато разделени сме, за Бога!


Защо така безумно в теб се влюбих

и то сега, когато веч те няма?

За времето представа аз изгубих -

обичам те, но помежду ни зее яма.

 

Все тез въпроси си задавам...

А отговорите са все едни -

нашепват ми да те забравя,

тъй както ме забрави Ти.

© Виолета Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за критиката Магдаленка,истината е че когато седна да пиша...мислите ми се изливат/вероятно както при всички/ на лист хартия непосредствено и непринудено...никога после не дооформям и не редактирам стиховете си...естествено сигурна съм че при една редакция би звучало по-добре.
  • То е ясно защо , повторението на защо не е необходимо.Виолета пренапиши този стих с по-малко думи, а с голямото чувсво , което носиш!
Предложения
: ??:??