Коя е моята България –
онази, древната, на Аспарух?
Или сегашната, окаяна,
все търсеща и все на път?
Коя е моята България –
онази, златната, на Симеон?
Или безкнижната, безгласната,
заравяна под своя дом?
Но тя е и оная, дръзката,
запяла песента за Йово,
засипвана под снеговете,
да я докосна - все не мога.
Коя е моята България?
При Ловеч, Белене, Скравена?
В незнайни гробове заравяна
и все забравяна, забравяна...
Коя е моята България –
не искам да я разделя
като в учебник по история
глави отделни да чета...
България е синевата –
от космоса – до моя гроб
и всеки носи я в душата
и от слънца ù прави свод...
© Надежда Всички права запазени