Дали не беше Любовта
на пръсти минала край мен,
отмина тихо през нощта
след мрачен и дъждовен ден.
Ръцете ни докоснаха се в мрака,
чух смях и думи на дете,
примамливи пътечки на съдбата,
къде ли биха ме отвели те...
И любопитство ме гони като хрътка,
разяжда сърцето и душата,
а отговорът е в жената,
която всяка нощ прегръщам...
© Аластор Всички права запазени
mariniki (Магдалена Костадинова) - В един друг свят за нея изградих храм на любовта. А тука са цветята.