17.05.2007 г., 21:29 ч.

Въпроси и отговори 

  Поезия
459 0 1

Питат ме защо съм нещастна
защо не спирам да плача
защо не съм прекрасна
и защо само се влача...


защо не мога да тичам
трудностите защо не минавам
защо от всичко се отричам
и никой вече не признавам


защото вътре ме боли
защото сълзите не спират
защото душата ми крещи
че мечтите бавно УМИРАТ

защото всичко беше красиво
защото розите бяха червени
сега всичко в тъга е унило
и розите в самота са пленени


защото приятели имаше
сега всички от мен бягат
защото ти в любов се вричаше
а сега думите се изпаряват


в лъжа всичко се превърна
и мен в себе си затвори
сега няма кой да прегърна
това няма кой да го оспори

© Няма значение Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубав стих!
    Но пред теб е цял един живот!
    Усмхни се, миличка!
Предложения
: ??:??