Догаря залез огнено червен,
клатушка се денят и тръгва
поел е на плещите си товар
на уморенитe ни тайни.
На онзи ненамерен отговор
препъващ идващата вечер,
във ребус истината скрива
и денят без отговор си тръгва.
В метежните загадки скрити
са ненамерените отговори,
дали на бледината огън и отива,
на скитника потребни ли са
нощни лампи?
А опожарените ни спомени
защо в албуми все подреждаме,
дали не са в тях скрити
отговорите, които търсиме?
В забързаните стъпки уморени
сами се спъваме във мислите си.
Ще трябва пак да се изправяме...
.............................................
Денят безропотно си тръгва
след залез огненочервен...
Не сме открили още истината
с която да изпратим този ден.
© Евгения Тодорова Всички права запазени