natiii (Наташа Басарова)
334 3230
15.08.2008 г., 11:12 ч.

Въпросително 

  Поезия » Любовна
760 0 19
 

 

Видях те как я галиш коленичил,

а казваше,че вечно ще си мой,

че само мен безумно си обичал,

макар да са те любили безброй.

 

Защо не си отиде със достойнство,

обидата защо не ми спести?

Какво спечели с тайното си двойнство,

когато от приятел се лиши?

 

Не те затворих никога във клетка,

защото волно исках да летиш

и никога не ти потърсих сметка,

защо над чуждите гнезда кръжиш.

 

Защо не си отиде с честни думи,

с протегната приятелска ръка?

Издигна бариера помежду ни

и святата ни клетва проигра.

© Наташа Басарова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??