27.03.2008 г., 7:36 ч.

Въпросително 

  Поезия » Любовна
5.0 / 3
1187 0 4
На кого говориш?
Ще те чуе ли избраният
от тълпата, скрита в мен?
Нима не знаеш,
за престъпника,
поета,
въздържателя
и пияния обезверен?
Кой поел е руля?
Докога ли ще е капитан?
Многоличие,
събрано в шепа прах.
Какво ли искам?
Как да знам,
към какво съм устремен?
Как ли безпристрастно,
да решавам за съдбите в мен?
Но, чакай!
Чувам тихото съгласие,
че до един сме влюбени.

В теб.

© Стоян Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Не ме помнѝ, светът е малък, навярно утре ще ме срещнеш. Навярно ще покълна в пламък или пък в лятот...
  • И пак отново на гърба на тази дата съм залепена като плик към марка в писмото, дето няма да изпратя ...
  • Сега си непокорна болка, от спомена при мен дошла, дете обикнало ме толкова, че в миг разсея сивата ...

Още произведения »