Въпросът на Сърцето
Защо отново ровиш с парещи ръце...
в душата ми... объркана след теб?
Не ти ли стига Болката, която...
по теб ще бъде Жива рана,
докато бие моето Сърце?
Защо отново ровиш с парещи ръце...
във раната Кървяша още в мен?
Какво съм днес за Теб?
Пристанище, в което да се Връщаш
след Безпътица...
Вратата, на която ще почукаш... Знаейки,
че Винаги ще е Отворена за Теб?
Защото... знаеш... мойта Слабост... ТИ СИ!
Една ръка протегната към мен...
за миг Събаря всичките прегради,
които с много мъка изградих...
За да се Отдалеча от Теб!
Поиска да си тръгнеш, аз приех...
На добър час ти пожелах...
във Болката си аз се скрих от Теб!
И страдайки, аз пак за Теб се молех...
Дано наистина да си Щастлив!
Защо сега... Отново ровиш ти...
във раната Кървяша още в Мен?
Използваш Чувствата ми... Слабостта ми...
ту Тръгваш си, ту се Завръщаш!
И всеки път, Заврърнал се...
дори не забелязваш, че Върнал си се във...
БЕЗВЕРИЕ!!!
Какво съм днес за Теб...
Пристанище, в което да се връщаш...
след Безпътица?
И всеки път, Завърнал се...
дори не забелязваш, че върнал си се само в
СПОМЕН!
За Обич Чиста и Красива,
върху която Някой в тъмна нощ...
Изля Огромна кофа със Помия!
Магията я няма вече, Захвърлена на Улицата...
тя лежи, Умирайки... Мъчително и Бавно!
Какво съм днес за Теб?
Съмнения и Недоверие Разкъсват моята Душа!
И заедно с Остатъци Любов...
Вилнеят заедно със Болката във Мен!
Един Въпрос крещящо заглушава ...
Копнежът ми... за Теб!
Защо се връщаш?
От ЛЮБОВ или от БЕЗПЪТИЦА?
Или защото вярвяш в Любовта ми...
Спокоен си, че можеш пак да се Завърнеш?
Ала, Завръщайки се, не Усети ли...
НЕ ВЯРВАМ ВЕЧЕ, ЧЕ СЕ ВРЪЩАШ ОТ ЛЮБОВ!
Да... Любовта ми все тъй Жива е ...
ала Вярата ми заедно с Магията...
На Улицата в късна нощ...
Някой така Безпощадно... ИЗХВЪРЛИ!
P.S.
Простих му! Ала Раната Остана!
Обичам го все тъй! Ала Предателството му Остана!
Душата си докрай пред него аз Разголих...
Сърцето си в ръцето му Оставих!
Аз Вярвам в теб... но днес, Уви, е само...
как ти ВярваХ!
19.06.2011г. 01:45
© Рени Стоянова Всички права запазени