По бетонните первази на града,
нажежени от слънцето до бяло,
тук-таме са клюмнали цветя,
илюзия на живота ни нормален.

Но има и девствена страна,
в която искаш ли - живееш,
сенчеста като върба,
а тревата й мека, зеленее ...

Наричат я ласкаво "душа",
неведома, скрита и ефирна,
люлееща те като хамак
в хармония с Всемира ...

Тя е нашето спасение
от изгарящия ни свят,
че от болното ни ежедневие
там на скрито раните болят ...