Върху релсата...
И пак на път...
но не със влака.
Раздялата - голяма смърт.
Навъсен в колелата трака
Дубай, Пустинята, Страхът.
Всеки следващ рейс е по-нагорно.
Крещи срещу му всяка моя клетка.
В очите зле прикритите сълзи минорно
размиват дните ми мизерни зад решетка.
И пак на Път.
Живот не чакам. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация