Върна се! На прага ти стоиш
крехка , беззащитна, уязвима.
Свела поглед чакаш и мълчиш.
Влизай! Няма грешка непростима!
Колко пъти тръгваше си ти?
Аз прощавах.После те приемах.
Не, не знаеш колко ме боли!
Твоето сърце е като кремък!
Днес отново прагът ни дели.
Влез и погледни ме във очите!
Моето сърце се умори
да прощава и да крие сълзите! ...