Върнах се, а ти се обърна.
Погледнах те и ти погледна към мен.
Аз не бях сама, но ти беше сам.
Държах някой за ръка,
а ти държеше телефона.
Когато ни видя изстръпна
от мисълта, че не съм сама.
Аз, връщайки се в града и ти,
обръщайки се да ме видиш - по погледите си разбрахме, че сме си простили.
© Памела Всички права запазени