Отвън е тъмно и отново
унесено поглеждам към звездите,
и пак с Луната си говоря
за нещо, което още обичам.

Когато слушам тъжни песни,
или когато дъжд вали,
или когато не ми е лесно,
в ума ми се появяваш ти.

Докосваш още мойте струни
и арфата във мен звъни,
когато нежно ме целунеш
или погледнеш в моите очи.

За мойте чувства си като Луната -
когато пред мене изцяло изгрееш,
прииждат към теб те като водата
и някак си ме караш да се смея.

Отвън е тихо. Очи затварям
и мисля си, че си до мен.
Цяла нощ безумно си повтарям,
че утре няма да си толкова студен,

че утре пак ще е както беше
и няма да си спомням за това,
че любовта ти и за мен гореше,
а просто ще е още моя тя.

Когато някой някого целува,
затварям тихо своите очи,
а душата моя се преструва,
че още я целуваш ти.


07.01.2002г.
гр. Сопот