stel88 (Стеляна)
80 1788
6.03.2010 г., 13:13 ч.

Върни се... 

  Поезия » Любовна
697 0 11

Черните очи не обичат,

само дерат по кожата.

Остава рани острият поглед,

а времето - мънички белези.

И белезите ме болят...

Тъжен, вятърът разпръсна праха ù,

когато любовта ти онази нощ угасна.

Нека да разпръсне и мен -

и аз на пепел жадна се разпаднах.

Летя и те търся.

 

За последно те моля.

Върни се...

Върни черните очи,

нека отново боли кожата.

Целувай пак по челото,

с парещи устни сгрей всяка мисъл.

Върни се...

Опри нежно поглед в моя.

Дори луната не мога да видя,

сляпа съм.

Ела, когато не знам как да продължа,

когато от безсилие на кълбо съм се свила...

Тогава ме прегърни.

Да се върнем там,

където сърцата се вляха!

За последно те моля,

върни се...

© Стеляна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Maргарита, Марина, много благодаря!
  • Съкровенна молба!!!
    Черни очи могат да се чакат цял живот!!
  • Поздрав и от мен.
  • Много ме радвате!
  • Има нещо толкова познато, което откривам в
    "и аз на пепел жадна се разпаднах" Пишеш прекрасно!
  • Бори, Петя, Пламенка, Любо благодаря ви сърдечно Много усмивки от мен!
  • Очите са лъжливи и сърцето слуша очите,но душата СТЕЛЕ,нея никой не може да я излъже.ТОПЛИНКА ОТ МЕН!!!
  • Красиво-тъжно и силно... Поздрави!
  • Имала съм си работа с черни очиПрекрасно стихотворение
  • Благодаря!
  • Искрен стих с много силно чувство!
    Поздрав от мен!
Предложения
: ??:??