26.04.2018 г., 8:27 ч.
Върни се, детство мое!
Върни се, детство мое!
Нека пак ухае
на обич моя дом.
Нека весело блесне
луничка в детското лице.
Дядо да се смее
и да ме люлее на ръце.
Татко строг да ме погледне,
знам, за мое е добро!
Мама да запее,
сестра ми да се върне!
Детство мое! – окова, плен.
Още си в мен.
Нищо, че луничките изчезнаха
и кожата е на петна.
Духът ми детски броди
в пътеката на любовта,
а тя е още дълга.
Вървяс внучето, здраво го държа
и пак съм млада, влюбена –
дете-жена!
Нищо не е загубено, детството продължава с внуците!
© Василка Ябанджиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Хареса ми стиха ти, Васе!Пожелавам ти успех!Гласувам!
-
Много хубави спомени, Васе! Привет!
-
Една малка сълзичка погъделичка окото ми, докато четях стихотворението ти! Гласувам с удоволствие, Васе и ти пожелавам успех!
-
Гласувам! Много ми хареса стихчето, Васи!
-
Хубав стих ,поздравления и Успех Васе стискам палци!
-
На добър час в конкурса, Васи! Давам гласа си за тази творба. Докато детството е опазено вътре в нас, опазена е и радостта от живота, а следователно и самият живот. Хубав стих!
-
Гласувах. Успех!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
