17.04.2013 г., 11:13 ч.

Върни се отново при мен 

  Поезия » Любовна
5.0 (1)
568 0 1
Ти чу ли как вятърът бие
по всяко зелено листо?
Гората от удари вие
и става шума на тесто.
Ти чу ли - под стряхата - капки
да падат надолу по гръб
и птици, сънували хапки,
да страдат в съня си от скръб?
Ти чу ли сърцето как бие,
затиснато в моята гръд
и мъката иска да скрие
от мисли по твоята плът? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Предложения
  • Очите ти са рилски езера, като небето сини и безкрайни! Снагата ти е Стара планина, желана и изпълне...
  • Железен!!! “това, което не ни убива, ни прави по-силни” Ницше Железен бях!... Във кървави дуели ......
  • Кобалтовата лудост ме превзема - лъч черен в светлини нормални. Неизживяното е моята поема. Живяното...

Още произведения »