От детството, повярвай, учеха ме, помня,
в себе си да нося обич и любов.
Сега дълбоко в сърцето сълзи роня,
откъде пред нас яви се този ров?
В тежки времена ли днес живеем?
Кой, защо? Погуби нашите души.
Напразно туй, което имаме пилеем,
всичко в нас руши ли се руши.
Върни я! Господи в сърцата любовта,
нима така на там ще продължим?
В нас така студена ли ще е кръвта?
Без любов в душите вечно ще скърбим. ...