17.10.2005 г., 14:46 ч.
Върви
729
0
1
Недей да блъскаш
със юмруци по вратата.
Чувам те, дори в просъница.
Няма да отворя.
Не искам да те слушам.
Някога ти вярвах.
Чувствах се светица.
Достатъчно ме омърси
и светлото в душата угаси.
Не искай повече!
Върви!
със юмруци по вратата.
Чувам те, дори в просъница.
Няма да отворя.
Не искам да те слушам.
Някога ти вярвах.
Чувствах се светица.
Достатъчно ме омърси
и светлото в душата угаси.
Не искай повече!
Върви!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Марина Марини Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
