Ти знаеш ли как те обичах?
И знаеш ли, че за тебе аз дишах?
Знаеш ли, че за тебе сълзите
са повече и от вълните?
Е, хайде, върви си.
Своя живот ти продължи си.
Бих искала да си спомняш за мен.
Бих искала да нося усмивка в твоя ден.
Но не може, нали?
Е, нищо, върви.
Успех със новата любов.
Предполагам, за нея си готов.
Но нямам правото да предполагам.
Как ли само се излагам?
Затова - върви.
Но внимавай - сърцето ми във джоба ти кърви...
© Галина Иванова Всички права запазени