14.05.2011 г., 10:08 ч.

Върви! 

  Поезия » Любовна
661 0 5

 

Хей!

Хубаво ми е

да се изгубваме

под шарените сенки

на дърветата високи;

ръката ти

тъй здраво се е вплела в моята

от лакътя надолу;

почти не си говорим,

но мисълта ти

като птица ме обгръща.

Дъхът - неравномерно учестен.

Неволно потреперваш с пръсти.

 

Хей!

Позволи ми

да погледам крадешком

как долната ти устна се издава леко,

щом помислиш си

да ме целунеш;

усещам, че забавяш крачките

и ме поглеждаш

някак си отнесено и синьо.

 

Върви напред!

Не спирай!

И не крий усмивката си

в крайчето на устните.

Ще ни завидят

и косите си

над нас ще спуснат

самодивите!

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??