Имам само тези думи,
знам, малко е,
но ги дарявам на теб.
Готов съм да извървя
всички друми,
да се боря с трудности безчет.
Давам ти сърцето свое,
обвито в страх и тишина,
накарай го да бие, да трепери,
дай му от твойта топлина.
Скитник съм по пътища греховни,
все сам с моята самота,
но всички мигове и болки били са някак съдбовни,
щом намерих те, няма да съм сам в нощта.
Да се страхуваш, знам, че е човешко,
човешко е и да боли,
но също знам, че да обичаш е небесно,
колкото и после да горчи.
Себе си отдавам на таз любов,
давам ти всичко, то е твое.
Пък дано животът ми суров
изчезне, превърне се в спомен.
За теб готов съм да превърна
зимата в пролет,
с любовта си да обгърна
цялото небе с един-единствен полет.
Да, аз мога да летя,
крилата ми са думите ми благи.
Да, мога да цъфтя,
дори там, където хората не са драги.
Намерих те и не спирам да се питам
достоен ли съм за тази връзка,
дали да опитам
да се оставя любовта да ме изпръска?
Късно е вече за тези въпроси,
влюбен съм лудо като малко дете.
Късно е да питам къде си, защо си,
ти си моята земя и небе.
Затова те моля само за едно,
върви до мен, сподели мечтите.
Нека преброим пак до сто
и да полетим заедно, чак до звездите.
© Любослав Цветанов Всички права запазени