Нищо не искам!
Писна ми вече!
Бях потресена не веднъж!
Не мога повече!
Някога обичах,
някога... живях.
Бях само твоя... бях.
Сега всичко е различно,
забулена съм в черно аз.
Мисля си къде сгрешихме,
мисля си пак за нас.
Живееш ти в една лъжа,
че истина е...
И вярваш! Сляпо вярваш във всичко,
което не на сън,
а на измислица прилича!
Не те искам вече!
Не желая нищо!
Любов, захранена с илюзии,-
вземи си я, на мен не ми е нужна.
Аз имам друго - имам чувства!
Макар и да боли от тях...
Фалшиво всичко ми е чуждо,
само любовта ми бе позната...
© Стиляна Всички права запазени