Връщаш се сутрин

и се кълнеш, че ме обичаш.

Крещиш, че си ми верен

и след друга не тичаш.

Аз искам други неща.

Когато тръгваш сутрин,

усмихнато да кажеш –

„Тази вечер ще си дойда рано.”

И да ме притиснеш

към топлото си рамо.

А вечерта да ме попиташ:

- Как мина денят ти?

Поседни до мене.

Слушаха ли децата?

Че и къщата блести.

Сигурно си уморена.

Ако не можеш

тези прости неща –

направо не се връщай.

Ние вече свикнахме.

Аз без съпруг,

а децата без баща.